Съдържание на статията
Управлението на времето – ключ за успешната реализация на проекта
стр.2 - Сроковете. Как да построяваме план на проекта (Гант диаграма)във времето?
стр.3 - Критичен път на проекта.Какво трябва да да следим по време на изпълнение на проекта?
Всички страници

Критичен път на проекта

Ако се вгледаме в двете диаграми на фигура 2, ще забележим, че има задачи, за които ранният и късният старт съвпадат. Това са задачите T1, T3, T4, T5 и T8 (отбелязани са с по-тъмен цвят). Такива задачи се наричат критични. Всяко закъснение в тяхното изпълнение води до общо закъснение на проекта.

Може да се докаже, че във всяка мрежова диаграма, която не съдържа цикли, съществува път от началото до края на проекта съставен само от критични задачи. Този път се нарича „критичен път на проекта“. Това е най-дългата по време верига от взаимно зависими задачи. Продължителността на проекта е равна на сумата от сроковете на задачите от критичния му път. Всяко закъснение на задача от критичния път влече след себе си общо закъснение на проекта.

Тук трябва да направим едно важно уточнение. Задачите от критичния път се определят от мрежовата диаграма. Те не са непременно най-важните задачи по други критерии. Например, ако организирате семинар за който компетентният лектор е известен професор най-критичната задача е да го убедите да дойде – иначе няма да има семинар, но тази задача може да не е на критичния път (например, това може да бъде задача Т6). Дори се препоръчва най-критичните за успеха задачи да се планират така, че да стоят извън критичния път.

От друга страна, задачите, които не са на критичния път имат определен времеви резерв (float или slack). Да разгледаме например задача Т2 от фиг. 2а. Ако тя закъснее например с 2 дни, това няма да се отрази на проекта по никакъв начин, защото следващата задача Т5 и без това трябва да изчака завършването на поредицата T3+T4, която е по-дъга по време. Т2 има свободен резерв от време (free float) от 5 дни. Този резерв се определя от времето, с което може да бъде забавено изпълнението на една задача без това да доведе до закъснение на която и да било друга задача от проекта.

Освен свободния резерв се дефинира и „пълен резерв“ (total float) – времето, с което една задача може да закъснее без това да доведе до общо закъснение на проекта. Пълният резерв е равен на разликата във времената за най-ранен и най-късен старт.

Какво трябва да да следим по време на изпълнение на проекта?

След всички разгледани инструменти и подходи стигаме до този чисто практически въпрос. Синтезираният отговор е:
  • на първо място, всички задачи от критичния път. Всяка дейност, която стои на критичния път трябва да получава автоматично зелена светлина и пълно ресурсно обезпечаване. Закъснението по критичния път може да се навакса само от останалите задачи по критичния път закъснения в задачите извън критичния път не са опасни докато са в рамките на свободния им резерв, но в никой случай не трябва да надвишават пълния резерв.

  • можем да спокойно отлагаме началото на задачи извън критичния път в рамките на техния свободен резерв и с по-голям риск – в рамките на пълния им резерв

всяко синхронизиране на две или повече задачи изисква нашето внимание, особено ако става дума за част от критичния път (както това е при задача Т5).

Валентина Николова

Виж оригинала