Съдържание на статията
Планиране на времето за проектите или как да съкратим сроковете и същевременно да ги спазим
стр.2 - PERT анализ
стр.3 - Метод на критичната вергиа (CCPM)
Всички страници

Съществуват два главни подхода за решаване на тази дилема - PERT и CCPM

PERT

Една възможност ни дава тъй наречения PERT анализ. Той е разработен в края на 50-те години на миналия век. В основата му е статистическа теория, която е валидна само в случаите на проекти с много задачи (над 100), за които има достатъчно статистика. Това рядко се случва на практика, но методиката може да се използва като добро първо приближение и отправна точка за преговори относно срока на изпълнение.

Използвайки статистическия модел, PERT определя следните формули за очакваното време за изпълнение на дадена задача:
  • очакваното време (ET) = (оптимистичното + 4 * най-вероятното + песимистичното) / 6
  • стандартното отклонение (SD) = (песимистичното време – оптимистичното време) / 6

Втората величина, SD се използва за изчисляване на вероятното отклонение на времето за изпълнение на задачата от очакваното време.

Изчисляването на времето за целия проект става по следния начин:

  • Очакваното време на проекта ETP е сума от очакваните времена на задачите от критичния път.
  • Изчисляваме стандартното отклонение за целия проект SDP като квадратен корен от сумата на квадратите на стандартните отклонения на задачите от критичния път (т.е. за всяка от задачите на критичния път изчисляваме SD, SD2 и събираме получените числа. Накрая изчисляваме квадратен корен от сумата).<
  • С вероятност 95% можем да твърдим, че проектът ще приключи за време не по-дълго от ETP + 2 * SDP (песимистична оценка за продължителността на проекта).

Сега вече разполагаме с две времена: очаквано време на проекта ETP и песимистична оценка, изчислена на стъпка 3. Може да се докаже математически (и да се провери с примери), че така изчислената песимистична оценка за продължителността на проекта е значително по-малка от получената по класическия метод, при който събираме песимистичните времена на всяка задача от критичния път. Тази оценка трябва да защитаваме при преговорите за срока на проекта.

Разликата между песимистичното и очакваното времена за изпълнение осигурява резервен буфер от време, който можем да използваме за защита на проекта от закъснение. PERT методиката не ни казва как да направим това. Един популярен метод е да зададем за всяка от задачите по критичния път срок равен на средното й време и да добавим буферно време така, че да увеличим шанса задачата да приключва без закъснение. Това ни води до т. нар. буфериран план на проекта.

Виждаме, че общото време на проекта, изчислено по PERT е по-кратко. Няма нужда да се буферират задачи, които не са на критичния път – обикновено те имат достатъчно собствен резерв във вид на float time.

Следващият практически въпрос е как да определим буферите за всяка задача? Най-просто е общото резервно време да се разпредели пропорционално според продължителността на всяка задача. По-задълбоченият подход може да взема предвид други съображения - например оценката на свързания с всяка задача риск, т.е. задачи с по-голям риск получават по-голям буфер.