Съдържание на статията
5 начина да (не) губим време при изпълнение на проекти
стр.2 - Закон на Паркинсън
стр.3 - Перфекционизъм
стр.4 - Мултитаскинг
стр.5 - Загуба на положителна вариация
Всички страници

5. Загуба на положителна вариация

Досега разгледаните причини за загуба на време се криеха в самите нас, в нашата организация и отношението ни към работата. В този случай сме изправени пред обективна „природна“ закономерност (доколкото Законът на Мърфи е обективен природен закон).

Нека разгледаме обаче такава ситуация: трите задачи A, B и C трябва да приключат преди да стартира задача D. И трите имат срок от по 5 дни. Как оценявате шансовете на D да стартира точно след 5 дни? Как оценявате възможността стартът на D да закъснее? Да подрани? Да си представим, че задачи A и B приключат за по 2 дни. Какво ще спечелим? Нищо! В същото време задача C закъснява с 2 дни. Резултатът е закъснение на началото на D. Нищо не спечелихме от двете положителни вариации, но веднага загубихме от отрицателната. Е, в ситуация на паралелно изпълнение и последваща синхронизация никога не можем да спечелим от положителна вариация и винаги губим от закъсненията. Това е доста несправедливо.

Контрамерки

Единственото, което можем да направим в случая е да приемем фактите и да опитаме да компенсираме последствията. Това трябва да се направи на етапа на планиране на проекта. Ако планираме по класическия метод на критичния път (виж. CIO 2/2007 и CIO 4/2007), трябва да се стремим да не поставяме подобни структури върху самия критичен път. Ако те се намират в некритични части на проекта, тогава трябва да им осигурим достатъчен времеви резерв по отношение на критичния път (slack). Ако не успеем да отстраним структурата от критичния път, няма спасение – просто по време на изпълнение трябва да отделим по-голямо внимание на паралелните задачи, за да намалим опасността някоя от тях да закъснее.

Истинско решение на проблема има ако използване на буферирани схеми за планиране на проекта. При планиране по метода PERT (виж. CIO 4/2007) можем да поставим времеви буфер преди задача D. Това би я предпазило от закъснение. При планиране по метода на критичната верига (CIO 4/2007) трябва просто да да зададем на всяка от паралелните задачи максималното от времената им, а в общия буфер на критичната верига да добавим максималния от буферите на паралелните задачи.

В заключение …

От петте разгледани начина за загуба на време първите три са причинени от лошо взаимодействие и взаимоотношение между мениджмънта и изпълнителското ниво. Решенията на проблемите лежат в сферата на промяна на отношенията между хората и на хората към работата. Последните два начина са свързани с организацията на работния процес. Съответно решенията тука са в сферата на планиране и управление на процесите.

Надяваме се в бъдеще да имате повече време за вашите проекти!

Йордан Николов

Виж оригинала